Проза и поезия

[desi_jc]

Ела, прошепни ми... как вятъра гали те,
как как слънцето осветлява те,
как дъжда натъжава те...
и как по-силно от тях...обичаш ме!

Тази част е прекрасна! Не съм добре последно време и тази строфа просто ме докосна...
_________________
I feel your voice...

I can hear no other noise!

[^Dark_Girl^]

Ти бе дявола до мен,
а казваше ми бе,
че аз съм ангела-
най-красивия ангел!

Ти макар и некрасив
заби острието си в мен
като дявола трънлив!

С устни нежни,
а после горещи
впи се в мен
ръцете си,дяволе зловещи!

Не бе туй то страст,
а примамка лъжлива
за жертва наивна и плашлива!

Както господар хваща с примка
жертвата си страхлива,
така ти наказа ме
в ада тъй горещи!

Жертва твоя поредна
в краката ти коленича
и моля се за обич, нежна.

* - * - * - *
Може би съдбата
отново ще ме съди,
че те обичам навярно още аз
и ето дори и от ада ще ме изпъди!

Нещо май се получи май...

Как искам да заспя
в твоите прегръдки,мила мамо!
Как искам да усетя
твоите милувки,мила мамо!

Как искам с устни нежни
да докоснеш косите ми в нощта.
Как искам да ме погалиш с ръка
и да ме стоплиш,за да заспя за вечерта.

Как искам да видя любовта ти
и да срещна милостта ти!
Как искам да не ме побиват тръпки,
щом съм сама,
но за съжаление ти си само мечта!

И сама не си вярвам че го написах.Сякаш нечия друга ръка го е написала.Незнам какво ме прихвана..
_________________
Дали си различен, но не безразличен,
отчаян от пътя, по който вървиш,
реалист, романтик, но не и безличен,
продължаваш по него, макар да скърбиш
търсейки своята скрита мечта...

[VIVI]

^Dark_Girl^ стихчето за мама е много нежно и красиво. Най-много ми хареса.

Еми, Деси много се радвам, че оценявате написаното от мене. Между другото, учудващо, второто седнах и го написах за десетина минути. Отърсих се и аз от някои излишни емоции.
Ще споделя още мои работи.
_________________

[ioni]

Ето един мой разказ,който написах за един конкурс.Малко е тъп,ама задачата не беше лесна - http://zoom.bg/blogdetails.php?id=507922
Ако ви хареса може да гласувате за мене.
_________________
If I WaNt To

I CaN TaKe YoU

[jkm93]

Ти

Ти си тръгна.
И ми взе страстта!
Страстта да живея.
Страстта да обичам.

Ти си тръгна.
И ми взе любовта!
За да мога
да ти пиша писма " до поискване"!

Ти си тръгна.
Взе ми и силата!
Силата , с коята си слагах маски.
Силата, зад която криех тъгата си.

Ти си тръгна.
Взе ми живота!
За да мога просто да дишам.
За да не мога повече да съм себе си!

Ти си тръгна.
Почти всичко ми взе.
Остави ми само частица от себе си
и спомена, че съм те обичала!


****

Пиша за болката.
Не за друго, а за нея!

Не пиша за усмивките,
които ми даде
или за онази лудост,
коята придаваше на смеха ми!

Не пиша за силата,
коята ми даваше в трудни моменти.

Не пиша за споделеното "Обичам те!"
в мрака
и за двамата влюбени,
хванати за ръце!

Не пиша как ме любеше,
как цяла вечер ме държеше
в свободата на страстта!

Не пиша и как ме целуваше,
сякаш цялата искаше да ме погълнеш,
с една целувка!

Не пиша за очите ти,
така нрасиво зелени
и знаещи всичко!

Пиша за онзи твой поглед,
когато си тръгваше!
В него вече нямаше любов
към мен.

Пиша за празнината,
която ми остави
и за това, как без теб
съм нищо.

Пиша за своите писма "до поискване"!
_________________
Весела Коледа и щастлива Нова Година!

[^Dark_Girl^]

jkm93, хареса ми! Твориш с идея и емоция! Докосващо е, опредлено! Поздрави!

Плачът на гората

Днес ще ни отсекат.
...Със секирата.
И кръв ще има по бойното поле.
И трупове.
Но земята ще плаче, с нейните сълзи.
Нека плаче. Нека отмъсти!

02 Октомври 2008г.


На "скъпия" ми клас
Аз съм човека,чийто творчество поругават.
Аз съм твореца,на което творчество се подиграват.
Аз съм поетът, чийто стихове мачкат,
но аз съм авторът,който не ще смачкат!

Аз съм човека,поруган от злобата човешка,
подигран от завистта паднешка.
Да, аз съм клоунът в техните очи,
и все пак не ще успеят да разбият моите мечти!
_________________
Дали си различен, но не безразличен,
отчаян от пътя, по който вървиш,
реалист, романтик, но не и безличен,
продължаваш по него, макар да скърбиш
търсейки своята скрита мечта...

[jkm93]

Коктейла на болката

Тишината на стаята - най - добрия слушател на мислите ми.Две зли сълзи - моята свобода.Самота, приятелко моя, поне ти остани!Страх ме е сама нощем.Но повече ме е страх от утрото - да се събудя студена в празното легло.Хайде, налей по едно.Забъркаркай коктейла на болката.Нека го изпием на екс!Ти тръгваш, приятелко, ще остане тъгата.

Е , какво мислите ?
_________________
Весела Коледа и щастлива Нова Година!

[plami]

Супер са продължавайте да творите мацки....

Аз нямам толкова време за съжаление, но като ми дойде музата задължително ще сътворя нещо хубаво

[jkm93]

Предупреждавам, че текста, който ще пусна, не за лица под 16 години и Мимито да НЕ го чете!


За сбогуване...

И двамата мълчим.Тази вечер няма театър и роли и не изричаме изтъркани реплики.Ти дойде с последните лъчи на слънцето.Сипвам последните ни питиета.А тишината е така хубава.Защото е истинска.И ни е страх да я счупим.Последното нещо остана. Вървим към спалнята отсечено и поотделно.Няма ги силите да съблечем другия, бавно и нежно, с целувки и страст.Проникваш в мен като нож, а острието ти ме пронизва.Прошепвам ти : "Не смей да ми оставяш и капка страст!". По лицето ми се стичат прокълнати сълзи.Първи Взрив на екстаз, после втори. "Изцеди ме! Опустоши ме!" увисват в мрака като обесени.За трети път ме понасяш по върховете на удоволствието. И идва последния оргазъм - този път без стонове на наслада.Умираме заедно.Не Сдържаш семето си.Паля цигара.( А уж ги отказах, заради теб!) Тихо на ухо ти прошепвам : " Ти ме люби последен.Следващите просто ще правят секс с мен.Знаеш, нали? ". А ти ми отговаряш с една всичко знаеща и всичко казваща усмивка.Обичаш си дрехите на на лъжи и преструвки.Оставам гола.Точно в полунощ напускаш прага ми.Оставяш ключа си в ръката ми. Няма последни думи, очите ни казват всичко. Наливам си едно питие.От сега ще пия самота.Дори луната отказва да остане с мен и се скрива зад един облак.Силният алкохол пари гърлото ми. Завалява...

_________________
Весела Коледа и щастлива Нова Година!

[winx]

[jkm93]

КРАЙПЪТЕН НЕКРОЛОГ НА НЕЖНОСТТА


По пресните ти стъпки
пресни рани
издирват като хрътки нежността.
Катран вали със капки като врани.
Със враните катранено пищя.

Кръвта ми е поредният ти номер
концлагерен на бялата ми китка.
Контейнери! Контейнери с бар-кодове,
отпадъчни от правото да искат.

По прясната ти диря
пресни ръбове
са крепостните сфери на греха.
Безсмъртна е присъдата - Разсъдък!!!
Крайпътен некролог на нежността.


ЖИГ ОТ НИКОТИН



Цигарите се сгушиха.
Докоснаха се с пепел.
Изгаряха се,
любеха се в пушека.
Преплетоха се,
всмукаха пердетата.
Разсмяха се. Забулиха прозореца.
Отровиха гротеската на времето.
Завърнаха във устните ни Хората.
Захвърлиха часовника в безвремие.
Цигарите са неми
от говорене.
Цигарите са резки и себични,
избухват във метална пелена,
орисана да пази от безличие
угарките от нашите сърца.

Цигарите в ръцете ни зазидаха
съдба за утре. Жиг от никотин.
Помръкнаха. Проклеха ни обидени.
Те гаснат бързо. Ние ще горим.

БАНАЛНО ПО ЖЕНСКИ


Днес няма да грачат врани в стиха ми.
И няма да стрелям по приказки.
Няма да има въпросно цунами,
риторика, Библии... Никакви.

Днес плюя на всичката ударна образност,
на цялото буквено тичане.
Днес ще съм Аз. Нагло и показно.
Защото те обичам.

Обичам те простичко. В няколко срички
и чаша студено кафе.
Обичам те с овча любов. Както всички
обичат. До степен на пре-.

Обичам те древно. Със всички жени,
обичали някога мъж.
Със скални рисунки и пещери.
Със клади. С молитви за дъжд.

Обичам те жертвено. Нежно. Пронизващо.
Безбожно и Свято. Безименно.
Знаеш, аз имам няколко ризи.
И всички са твои. Завинаги.


Ако оплюеш Магдалена

Ако убиеш присмехулник
ще се научиш ли на смях?
Ще се изпразниш ли от грях,
ако охулиш богохулник?

Ако оплюеш Магдалена
ще те зачене ли Мария?
Ако Ахил не те убие
ще оцелее ли Елена?

Ако застреляш непробуден
ще се научиш ли да спиш?
Ако поробиш пеперуда
ще можеш ли да полетиш?...

Писмо до Икар

На тъмната половина на прозореца
е друго. Светофарите немеят.
И хората се учат да говорят,
преди да са забравили да пеят.

На тъмната страна на тротоара,
от сблъсъци са криви мантинелите.
Мечтите са павирани със старост
на тъмната страна на мойта смелост.

Усмивките са жадни за споделяне.
И вечно не достига огледалност.
И винаги, безкрайно е неделя
на тъмната половина на баналното.

Половината е винаги тъма.
Не знам ще ти се броди ли в зловещото.
А и...
след толкова изкуствени крила
остана ли ти восък и за свещи?!...

В случай на обичане

Аз чаках да заклещиш свободата ми,
изплетена от сетива. По котешки.
И чаках да ме вкараш във познатия,
утъпкан Симулатор на живота.

Аз дебнех да усетя, че си плосък
и в тебе няма нищо за разкриване.
Претърсвах те за празнота и восък.
Изследвах те. Дълбаех те. Сканирах те.

Но ти дойде. И счупи всички брави.
И скъса всички котвени зеници.
Раздвижи закърнелите ми стави.
Подплаши затлъстяващите птици.

Нахлу във прашните ми очертания.
(Очаквах всичко! Само не различност...)
И ми изтръгна всички оправдания,
които пазех. В случай на обичане.

Елица Мавродинова

_________________
Весела Коледа и щастлива Нова Година!