ИНТЕРВЮ С ГРАФА
Дата: 01.09.2009 г. | Автор: Graffafen
Видяна: 3757 пъти | 0 коментара
Интервю на Красимира Георгиева
Ранен следобед. Чакам Владимир Ампов - Графа. Завалява силен дъжд. В най-големия порой той се появява с 20 мин. закъснение. Извинява се и с усмивка уточнява, че най-вероятно турнето, което му предстои, ще му върви по вода. Как да не му простиш?! Та нали е Граф?!
Като оставим настрана чувството за хумор, трябва съвсем сериозно да призная безусловния факт, че срещу мен седи една от най-големите звезди на българската попсцена в момента. И е много по-обаятелен, словоохотлив и земен, отколкото предполагах. „Няма труд, който да е напразно хвърлен в този живот. Ако работиш в една посока, с ясна цел, рано или късно това, което искаш, се случва. При мен се случи по-късно, но се случи”. Така Графа обяснава успеха си, всичките първи места в класациите, всички възможни български награди, които е спечелил, както и шансовете, които съдбата предоставя само на онези, които истински ги заслужават.
- Какво ти предстои?
- Турне. Това ще бъде второто ми самостоятелно турне. Миналата година беше много успешно и от „Глобул” ме попитаха искам ли да повторя. Този път ще бъде малко по-различно, започва на 29 август във Варна, на 31 август сме в Бургас, на 18 септември в Стара Загора, 19 септември в Габрово и най-вероятно в края на октомври или началото на ноември е концертът в София. Нарочно е толкова далеч, защото е доста по-различен от останалите. Той ще бъде unplugged - акустичен концерт в операта.
- С кого ще работиш?
- Със стария екип, техниката на „Жокер медия”, музикантите са същите, с които свиря - Митко Семов, Жоро Янев, Милен Кокошаров, „Еко”. Тази година ще имам подгряващи изпълнители - част от финалистите на „Мюзик Айдъл” ще бъдат с мен. Мария Илиева ще участва във Варна и Бургас, а в София ще бъде нещо като специален гост. Искам да бъде свежо - с готина музика, хубаво парти, с положителна енергия.
- Какво мислиш за „Мюзик Айдъл”?
- Имам положително отношение, защото показа, че има много талантливи хора в България. Въпросът е какво следва после. Надявам се повечето от тях да успеят. Проблемът е, че има много млади талантливи певци, които добре имитират чужди такива, но когато идва моментът да създадеш собствен стил на пеене и когато трябва да запишеш една авторска песен - тогава става трудно. Надявам се освен победителката Невена и другите да успеят. В моето турне ще участват Тодор, Преслава и Красимира.
- Какво да очакват феновете от "краля на баладите"?
- Ще изпълня всичките си популярни парчета, включително песни от последния ми албум. Това е другата причина, поради която исках да направя това турне. За да мога да промотирам песните от албума "Честно в очи" и хората да ги чуят на живо. Ходя на участия и без бенда, но най ми е хубаво, когато сме с цялата група. Тогава е най-истинско.
- Занимаваш се с музика за кино и театър. Работиш ли върху такива проекти в момента?
- За кино нямам в момента. Концентриран съм върху турнето, до него остават 10 дни - за това в момента ми е напрегнато, репетираме. А имам и други концерти освен тези към тура. Това лято доста пътувам. Иначе пиша парчета за колеги. Не съм спирал да правя песни за други изпълнители. Последното парче е на Любо, самостоятелната песен - "Отново вярвам". Съвсем на шега се включихме в конкурса на БНР "Златна пролет" и спечелихме първата награда. В последния ден, в последния момент дадохме песента и взехме, че спечелихме.
- Какво ти предстои освен турнето?
- Ще изкарам още един сингъл от албума, ще излезе и ново видео през септември. След концерта, който ще бъде в София, искам да си почина. Решил съм след това да не пускам дълго време сингъли на пазара и малко да се скрия. Прекалено усилено бачках последните 6-7 години и имам нужда да се отдръпна.
- Издаде книга. Много актьори стават певци, певците - актьори или писатели. Често хората на изкуството смесвате жанрове. Ти самият с какво още би експериментирал?
- Аз доста неща съм пробвал, като се замисля. Освен че пиша музика, текстове, аранжименти, имам и собствено звукозаписно студио. Тонрежисьор съм на песните, които правя, както и на други песни. Общо взето в музикално отношение съм се разделил на много посоки. Иска ми се например един ден да участвам като актьор в комедия, но съвсем непретенциозно и не с амбицията да ставам актьор. Просто някаква комедия, в която се правят маймунджилъци, в която падаш по стълби напред с главата – ей такива неща. Много ми хареса например как игра Део в "Бунтът на L.". Това е, защото той няма претенция. Много важно е да не се взимаш насериозно.
- Каква музика слушаш и кои изпълнители са те формирали като музикант?
- Естествено, че родителите ми са повлияли. Няма как да не повлияят, говорим за писането на аранжименти и за правенето на музика. Митко Щерев също много ми е повлиял. Иначе Стинг, това ми е най-силното влияние. Много го слушах - години наред. Сийл е другият човек. Аз го подгрявах, това пък не можех да го повярвам, докато не го видях, че излиза на сцената след мен. Жестоко беше! Много музика слушам. Но най-вече - Шаде, Стинг, Сийл, Сюзън Вега и така. Между другото за мен книгите и музиката са свързани.
- Доста рапъри се изкушиха да направят дуети с поп-фолк ”звезди". Ти какво мислиш за поп-фолка?
- Това, което ме дразни, е, че поп-фолк културата - не музиката, а поп-фолк културата, се е просмукала навсякъде. Затова и няма много нови имена, нови проекти. Няма една нова група. Навремето имаше бум, "Д2" излязоха тогава, "Уикеда"... Преди 4-5 години се появиха супер много банди. Имаше клубен живот. В момента е доста замряло. Аз се чувствам добре и виждам смисъл да работя, но като цяло не мисля, че нещата са добре. Планирам в скоро време да се занимавам с продуциране на млади изпълнители, искам да ги продуцирам изцяло. За това съм си изготвил схема, мисля че в тази ситуация нещо може да се направи. Необходимо е талантът да бъде подкрепян. В момента всички национални класации изчезнаха, т.е., не можеш да разбереш коя песен е станала хит. Има класации, но го няма това национално влияние на поп-музиката, което имаше тя преди време. Вярвам че това е временно. Например, ако аз сега трябваше да започна, щях да съм много объркан, какво всъщност трябва да се направя, за да успея, при положение, че пред мен стои мощната машина на поп-фолка. Ако пък си жена, изборът е много сложен. Дори да си добра поп-певица, по-лесно е да пееш в другия жанр, защото той е значително по-печеливш.
- Има ли все пак изход от тази ситуация?
- Аз не съм против поп-фолка като музика - нека я има. Има място за всички, това винаги съм го казвал. Публиката не разделя така нещата. Много хора, които слушат поп-фолк, със сигурност слушат и мои концерти. Това, което ме отвращава обаче, е поп-фолк културата, този модел на подражание, който се създава. Жената трябва да бъде с еди колко си кубика силикон и да изглежда по еди какъв си начин, а мъжът трябва да бъде със скъпата кола и да прилича на мутра. Това, от друга страна, е изгодно и за политиците, защото поп-фолкът създава готови модели и хората престават да се замислят. Непрекъснато виждам 12-13 годишни момичета, които са облечени като поп-фолк звезди - като някакви куклички, като точно копие на всеизвестните. Това не ме кефи. Иначе не мога да не призная, че и поп-фолкаджиите се развиват, много от тях пеят направо поп, според мен.
Графа: “Бях свободен студент, карах си трабанта, пеех “Пачанга”!”
- Дразни ли те фактът, че все още някои хора те сравняват с баща ти и казват примерно: “Младият Влади Ампов, който винаги са го подкрепяли, нямаше да стане това което е, ако не беше баща му.”?
- Ами, вече не ме дразни толкова. Това ми тегнеше като някаква сянка преди, когато бях по-малък. Приемах го болезнено, защото каквото и да правех, чувах подобни неща за себе си. Сега, някак си това мнение поотшумя, тъй като и аз пораснах!
- Ако можеше да се върнеш с 10 години назад във времето, какво би се посъветвал?
- Първо, нямаше да изляза на сцената преди да навърша двадесет години. Това е почти самоубийствено за един изпълнител. Израстваш пред очите на хората от дете, всички те следят как се променяш и е нормално да правиш разни грешки. В България няма много хора, които разбират и могат да ти кажат какво и как трябва да го правиш. Имам предвид музикални продуценти, менажери...
“Когато си сингъл изпълнител, понякога се налага да отиваш да пееш с дискчето под ръка!”
- По едно време караше трабант! Липсва ли ти този период?
- Определено ми липсва, защото тогава бях доста по-свободен. Бях свободен студент, карах си трабанта, пеех “Пачанга”. Това всъщност беше първото мое парче, което стана хит. И преди него имах два албума, но нещо все не ставаше.
- Спомням си, че преди време ти се занимаваше с една група, с която свирихте на живо - казваше се “Зелен Хайвер”. Разбрах, че сега отново свириш с банда, разкажи.
- Не мога да кажа, че това е моя група, просто съм събрал още трима музиканти - Митко Семов, Жоро Янев и Милен Кокошаров от група “Каффе”. С тях направихме една артистична програма...
- Къде могат да ви видят хората?
- Засега в “Мoхито” в София, но ще свирим и в Пловдив. Направих тази програма не толкова с комерсиална цел, а заради самото шоу, защото винаги съм обичал да свиря и пея на живо с музиканти, което много не ми се отдава в последно време. Когато си сингъл изпълнител, понякога се налага да отиваш да пееш с дискчето под ръка.
- От последните ти песни имаш такива със Спенс, Слим...Би ли направил и с Ванко1, когато излезе от панделата?
- Аз, приключих! Приключих с фючърингите с рапъри, защото това просто бе някакъв период. Предстои ми да издам най-добрите си балади в един диск, тоест ако нещо бих правил с рапъри ще е поне след година и половина. Не знам обаче тогава на какъв акъл ще съм.
- Кое е най-нелепото нещо, което си чувал за себе си?
- Че съм гей, примерно. Но всъщност това не е интересно, защото тук всеки мъж, който става известен, се опитват да го изкарат гей.
“Има една песен, която винаги ми се е искало да е моя - “Shape Of My Heart” на Стинг.”
- Аз се опитвам да ме изкарат, ама нещо не става! А аз искам, искааам...
- Другото е това, което ти ме попита във връзка с родителите. Да, връзкар съм! Ако не бяха те, аз нищо нямаше да мога да направя. Те ми дадоха старт и мисля, че е нормално, когато си на 15, родителите да ти дадат някаква насока. Когато станах на 16, вече се бях изнервил много от това, което говорят хората и казах на баща ми: “Оттук нататък тръгвам сам да се боря!” Тогава всъщност издадох една плоча в Италия с Камен Спасов. За мен това беше голям успех, все пак бях едва на 16 години.
- Има ли западна песен от последните няколко години, която би желал да си написал?
- За последните не мога да се сетя, но има една песен, която винаги ми се е искало да е моя - “Shape Of My Heart” на Стинг. За мен това е най-готината песен, която е правена някога въобще. Тази песен всъщност ме вдъхнови да започна да правя бавни песни. Убийствена песен!
Ранен следобед. Чакам Владимир Ампов - Графа. Завалява силен дъжд. В най-големия порой той се появява с 20 мин. закъснение. Извинява се и с усмивка уточнява, че най-вероятно турнето, което му предстои, ще му върви по вода. Как да не му простиш?! Та нали е Граф?!
Като оставим настрана чувството за хумор, трябва съвсем сериозно да призная безусловния факт, че срещу мен седи една от най-големите звезди на българската попсцена в момента. И е много по-обаятелен, словоохотлив и земен, отколкото предполагах. „Няма труд, който да е напразно хвърлен в този живот. Ако работиш в една посока, с ясна цел, рано или късно това, което искаш, се случва. При мен се случи по-късно, но се случи”. Така Графа обяснава успеха си, всичките първи места в класациите, всички възможни български награди, които е спечелил, както и шансовете, които съдбата предоставя само на онези, които истински ги заслужават.
- Какво ти предстои?
- Турне. Това ще бъде второто ми самостоятелно турне. Миналата година беше много успешно и от „Глобул” ме попитаха искам ли да повторя. Този път ще бъде малко по-различно, започва на 29 август във Варна, на 31 август сме в Бургас, на 18 септември в Стара Загора, 19 септември в Габрово и най-вероятно в края на октомври или началото на ноември е концертът в София. Нарочно е толкова далеч, защото е доста по-различен от останалите. Той ще бъде unplugged - акустичен концерт в операта.
- С кого ще работиш?
- Със стария екип, техниката на „Жокер медия”, музикантите са същите, с които свиря - Митко Семов, Жоро Янев, Милен Кокошаров, „Еко”. Тази година ще имам подгряващи изпълнители - част от финалистите на „Мюзик Айдъл” ще бъдат с мен. Мария Илиева ще участва във Варна и Бургас, а в София ще бъде нещо като специален гост. Искам да бъде свежо - с готина музика, хубаво парти, с положителна енергия.
- Какво мислиш за „Мюзик Айдъл”?
- Имам положително отношение, защото показа, че има много талантливи хора в България. Въпросът е какво следва после. Надявам се повечето от тях да успеят. Проблемът е, че има много млади талантливи певци, които добре имитират чужди такива, но когато идва моментът да създадеш собствен стил на пеене и когато трябва да запишеш една авторска песен - тогава става трудно. Надявам се освен победителката Невена и другите да успеят. В моето турне ще участват Тодор, Преслава и Красимира.
- Какво да очакват феновете от "краля на баладите"?
- Ще изпълня всичките си популярни парчета, включително песни от последния ми албум. Това е другата причина, поради която исках да направя това турне. За да мога да промотирам песните от албума "Честно в очи" и хората да ги чуят на живо. Ходя на участия и без бенда, но най ми е хубаво, когато сме с цялата група. Тогава е най-истинско.
- Занимаваш се с музика за кино и театър. Работиш ли върху такива проекти в момента?
- За кино нямам в момента. Концентриран съм върху турнето, до него остават 10 дни - за това в момента ми е напрегнато, репетираме. А имам и други концерти освен тези към тура. Това лято доста пътувам. Иначе пиша парчета за колеги. Не съм спирал да правя песни за други изпълнители. Последното парче е на Любо, самостоятелната песен - "Отново вярвам". Съвсем на шега се включихме в конкурса на БНР "Златна пролет" и спечелихме първата награда. В последния ден, в последния момент дадохме песента и взехме, че спечелихме.
- Какво ти предстои освен турнето?
- Ще изкарам още един сингъл от албума, ще излезе и ново видео през септември. След концерта, който ще бъде в София, искам да си почина. Решил съм след това да не пускам дълго време сингъли на пазара и малко да се скрия. Прекалено усилено бачках последните 6-7 години и имам нужда да се отдръпна.
- Издаде книга. Много актьори стават певци, певците - актьори или писатели. Често хората на изкуството смесвате жанрове. Ти самият с какво още би експериментирал?
- Аз доста неща съм пробвал, като се замисля. Освен че пиша музика, текстове, аранжименти, имам и собствено звукозаписно студио. Тонрежисьор съм на песните, които правя, както и на други песни. Общо взето в музикално отношение съм се разделил на много посоки. Иска ми се например един ден да участвам като актьор в комедия, но съвсем непретенциозно и не с амбицията да ставам актьор. Просто някаква комедия, в която се правят маймунджилъци, в която падаш по стълби напред с главата – ей такива неща. Много ми хареса например как игра Део в "Бунтът на L.". Това е, защото той няма претенция. Много важно е да не се взимаш насериозно.
- Каква музика слушаш и кои изпълнители са те формирали като музикант?
- Естествено, че родителите ми са повлияли. Няма как да не повлияят, говорим за писането на аранжименти и за правенето на музика. Митко Щерев също много ми е повлиял. Иначе Стинг, това ми е най-силното влияние. Много го слушах - години наред. Сийл е другият човек. Аз го подгрявах, това пък не можех да го повярвам, докато не го видях, че излиза на сцената след мен. Жестоко беше! Много музика слушам. Но най-вече - Шаде, Стинг, Сийл, Сюзън Вега и така. Между другото за мен книгите и музиката са свързани.
- Доста рапъри се изкушиха да направят дуети с поп-фолк ”звезди". Ти какво мислиш за поп-фолка?
- Това, което ме дразни, е, че поп-фолк културата - не музиката, а поп-фолк културата, се е просмукала навсякъде. Затова и няма много нови имена, нови проекти. Няма една нова група. Навремето имаше бум, "Д2" излязоха тогава, "Уикеда"... Преди 4-5 години се появиха супер много банди. Имаше клубен живот. В момента е доста замряло. Аз се чувствам добре и виждам смисъл да работя, но като цяло не мисля, че нещата са добре. Планирам в скоро време да се занимавам с продуциране на млади изпълнители, искам да ги продуцирам изцяло. За това съм си изготвил схема, мисля че в тази ситуация нещо може да се направи. Необходимо е талантът да бъде подкрепян. В момента всички национални класации изчезнаха, т.е., не можеш да разбереш коя песен е станала хит. Има класации, но го няма това национално влияние на поп-музиката, което имаше тя преди време. Вярвам че това е временно. Например, ако аз сега трябваше да започна, щях да съм много объркан, какво всъщност трябва да се направя, за да успея, при положение, че пред мен стои мощната машина на поп-фолка. Ако пък си жена, изборът е много сложен. Дори да си добра поп-певица, по-лесно е да пееш в другия жанр, защото той е значително по-печеливш.
- Има ли все пак изход от тази ситуация?
- Аз не съм против поп-фолка като музика - нека я има. Има място за всички, това винаги съм го казвал. Публиката не разделя така нещата. Много хора, които слушат поп-фолк, със сигурност слушат и мои концерти. Това, което ме отвращава обаче, е поп-фолк културата, този модел на подражание, който се създава. Жената трябва да бъде с еди колко си кубика силикон и да изглежда по еди какъв си начин, а мъжът трябва да бъде със скъпата кола и да прилича на мутра. Това, от друга страна, е изгодно и за политиците, защото поп-фолкът създава готови модели и хората престават да се замислят. Непрекъснато виждам 12-13 годишни момичета, които са облечени като поп-фолк звезди - като някакви куклички, като точно копие на всеизвестните. Това не ме кефи. Иначе не мога да не призная, че и поп-фолкаджиите се развиват, много от тях пеят направо поп, според мен.
Графа: “Бях свободен студент, карах си трабанта, пеех “Пачанга”!”
- Дразни ли те фактът, че все още някои хора те сравняват с баща ти и казват примерно: “Младият Влади Ампов, който винаги са го подкрепяли, нямаше да стане това което е, ако не беше баща му.”?
- Ами, вече не ме дразни толкова. Това ми тегнеше като някаква сянка преди, когато бях по-малък. Приемах го болезнено, защото каквото и да правех, чувах подобни неща за себе си. Сега, някак си това мнение поотшумя, тъй като и аз пораснах!
- Ако можеше да се върнеш с 10 години назад във времето, какво би се посъветвал?
- Първо, нямаше да изляза на сцената преди да навърша двадесет години. Това е почти самоубийствено за един изпълнител. Израстваш пред очите на хората от дете, всички те следят как се променяш и е нормално да правиш разни грешки. В България няма много хора, които разбират и могат да ти кажат какво и как трябва да го правиш. Имам предвид музикални продуценти, менажери...
“Когато си сингъл изпълнител, понякога се налага да отиваш да пееш с дискчето под ръка!”
- По едно време караше трабант! Липсва ли ти този период?
- Определено ми липсва, защото тогава бях доста по-свободен. Бях свободен студент, карах си трабанта, пеех “Пачанга”. Това всъщност беше първото мое парче, което стана хит. И преди него имах два албума, но нещо все не ставаше.
- Спомням си, че преди време ти се занимаваше с една група, с която свирихте на живо - казваше се “Зелен Хайвер”. Разбрах, че сега отново свириш с банда, разкажи.
- Не мога да кажа, че това е моя група, просто съм събрал още трима музиканти - Митко Семов, Жоро Янев и Милен Кокошаров от група “Каффе”. С тях направихме една артистична програма...
- Къде могат да ви видят хората?
- Засега в “Мoхито” в София, но ще свирим и в Пловдив. Направих тази програма не толкова с комерсиална цел, а заради самото шоу, защото винаги съм обичал да свиря и пея на живо с музиканти, което много не ми се отдава в последно време. Когато си сингъл изпълнител, понякога се налага да отиваш да пееш с дискчето под ръка.
- От последните ти песни имаш такива със Спенс, Слим...Би ли направил и с Ванко1, когато излезе от панделата?
- Аз, приключих! Приключих с фючърингите с рапъри, защото това просто бе някакъв период. Предстои ми да издам най-добрите си балади в един диск, тоест ако нещо бих правил с рапъри ще е поне след година и половина. Не знам обаче тогава на какъв акъл ще съм.
- Кое е най-нелепото нещо, което си чувал за себе си?
- Че съм гей, примерно. Но всъщност това не е интересно, защото тук всеки мъж, който става известен, се опитват да го изкарат гей.
“Има една песен, която винаги ми се е искало да е моя - “Shape Of My Heart” на Стинг.”
- Аз се опитвам да ме изкарат, ама нещо не става! А аз искам, искааам...
- Другото е това, което ти ме попита във връзка с родителите. Да, връзкар съм! Ако не бяха те, аз нищо нямаше да мога да направя. Те ми дадоха старт и мисля, че е нормално, когато си на 15, родителите да ти дадат някаква насока. Когато станах на 16, вече се бях изнервил много от това, което говорят хората и казах на баща ми: “Оттук нататък тръгвам сам да се боря!” Тогава всъщност издадох една плоча в Италия с Камен Спасов. За мен това беше голям успех, все пак бях едва на 16 години.
- Има ли западна песен от последните няколко години, която би желал да си написал?
- За последните не мога да се сетя, но има една песен, която винаги ми се е искало да е моя - “Shape Of My Heart” на Стинг. За мен това е най-готината песен, която е правена някога въобще. Тази песен всъщност ме вдъхнови да започна да правя бавни песни. Убийствена песен!
Още
Съдържанието на ФЕНКЛУБОВЕ се създава от посетителите на сайта. Санома Блясък България не носи отговорност за публикуваните в тази секция материали, но има право да отстрани тези, които нарушават авторски права, добрите търговски и етични норми. При констатирани нарушения моля, сигнализирайте на email: support@bliasak.bg
