Камелия Тодорова изгря като неочаквана и уникална звезда на джазовата сцена на България в средата на 70-те години. Нейното семейство е нейното училище:  баща й - познавач и ценител на джаза и майка й -класическа певица. Огромната домашна фонотека съдържа само класическа музика и джаз.

Куртурната наследственост на Камелия принадлежи на артистичната интелигенция, където идеологическите забрани на тоталитарната система не означават нищо.

От самото начало тя има добрия шанс да работи само с най-добрите.  Да споменем неколцина: саксофониста Людмил Георгиев – джаз пионер в България, джаз групата "Джаз- Фокус 63", Милчо Левиев, който по късно емигрира в САЩ и свири с Дон Елис.  "Джаз-Фокус 63 " е първата българска джазова формация, призната зад Желязната  завеса, която участвува с много добри отзиви на Фестивала в Монтрьо. Най- близкото й сътрудничество е с  пианиста Марио Станчев, който от 1980 г. работи с успех във Франция.През  1979 - 82  Камелия взима участие в главни роли на редица филми. Нейната водеща роля във филма “Търновската Царица” по произведение на българския класик Емилиян Станев й донася още по-голяма популярност и похвални отзиви на филмовата критика. Тя става любима актриса на младите и оригинални режисьори. Получава роля във филма “Монолог на прасето” с режисьор Слав Бакалов (носител на награда от Кан). Властите забраняват филма. Друг филм с нейно участие е “ Боншанс, инспекторе”, режисиран от Петър Донев.