На личната му карта пише: Мирослав Димов Костадинов, роден на 10 март 1976 г. в Добрич. Кръстен е на баба си Мария и на чичо си Слави. Миро е зодия Риби, сигурно заради това с удоволствие би бил делфин, ако можеше да се прероди. В рода на Миро тече гагаузка кръв.Баба ми е родена в Брестак, Варненско, но е расла във Вълчидол, след като останала сираче. Отгледана е от богато семейство, разкулачено след 9. IX. 1944 г. По тази линия родът ни е с гагаузка кръв. Сестрата на баба ми, леля Радка, говореше турски език. Гагаузите говорят турски, но не са турци.
Миро не е бил кой знае колко старателен ученик в хуманитарната гимназия. Увличала го единствено историята. Учителката ми от детската градина често казва на майка ми: “Той владееше децата от мъничък. Аз нямах колебание да му ги поверя, понеже им пееше всички известни български песни... още тогава!
Казва, че е задължен и благодарен на родителите си, защото винаги го подкрепят безрезервно. Съветвали го да не си играе с играчки, а да развива собственото си въображение.

Още от малък Миро бил решил, че ще става певец (разбира се, след като преодолял задължителния момчешки синдром да става астронавт). Първоначалната си школовка дължи на не особено приятно обстоятелство – като малък се разболял, лекарите предписали повече чист въздух и момчето прекарвало дълго време при баба си на село. Там от скука по цял ден слушал радио, научил всички песни наизуст и пеел заедно с естрадните звезди. Първата банда, която е слушал, е Бийтълс. Миро дебютира на 14-годишна възраст в родния си град и печели голямата награда на фестивала “Георги Сарандов”. По-късно взема три последователни награди в конкурса “Откритие”. Третата награда на “Златният Орфей” извоюва едва 16-годишен с песента “Дали не сгреших”.
Миро е и много добър художник. Майка му работела с изчислителни машини, в които се слагала ролка с книжна лента. Когато бил малък, той я молел да му дава такива ленти и върху тях рисувал филми – кадрите били толкова професионално нарисувани, че изглеждали като на истински анимационни филми.

Ана, майката на Миро: “Не обичаше да пие от биберон” Родих Миро на 27 години: много бързо, много лесно – за половин час. Много бях щастлива. За момент като че ли загубих съзнание. Отворих очи и попитах: “Какво е?” Младата лекарка каза: “Момче е!” Аз тревожна: “Има ли си всичко!?” Тя се смее и ме успокоява: “Всичко си има, не се притеснявай”. Роди се много мъничък – 2.850 кг. Красиво момченце.
Мирослав е второто ми дете. Дъщеря ми Деана беше на 7 години и 2 месеца, когато се роди той, но точно тогава беше болна от шарка и не я пускаха при бебето. Когато най-сетне го видя, остана разочарована, понеже очакваше нещо по-голямо. Заобича го веднага. От малък Мирослав не пиеше от биберон, а направо от чаша. Колчем намереше бутилка или чаша, веднага я надигаше. Когато беше на година и половина, по моя непредпазливост пи спирт за горене! Пърлехме пиле и в бързината съм оставила без надзор отворена бутилка, в която от пърленето беше останал малко спирт. По едно време чувам, че Миро пищи и държи в ръчички шишето. Не знаехме дали ще оцелее. Цяла нощ чакахме тревожни пред стълбите на болницата... Тогава за първи път се молих на Господ, макар че не съм вярваща.