Проза и поезия

[insanity_666]

Ти мразиш ме - прекрасно го разбрах
Но толкова ли колкото се мразя аз?
Не исках да те наранявам - това бе моят страх
Не знаеш колко съжалявам, но вече нямам глас

Как исках времето да върна
Но нямам тази свобода
И болка бавно ме обгърна
Изгаряше ме даже и студа

Аз лутах се самотна и ранена
Замръзвах аз от твойта топлина
Душата ми отдавна разрушена
Кървеше с болка и вина

За последен път отчаяно те моля
Моля те не ме мрази!
И да спра сълзите вече нямам воля
Така че - Махай се! Върви!

***

The night is colder than before
But I won't cry, no more
All that I was living for
It is gone once more

Trapped in my dreams
(They were all for you)
I was blind, so blind for this
(Just because of you)

The stars are darker than before
But I won't die, no more
For you my heart is bleeding for
You love to hurt me more and more

Don't you realize
(Are you insane)
You will have to pay the price
(I'm not the one to blame)

Hear me!
Sear me!
Heal me!
Kill me!

Thousand times I cried and beged
You can't hide, I can't forget
Please, don't lie I won't come back
No, don't try - inside I'm dead

Look deep in my eyes
(See the tears of the sun)
My soul is frozen just like ice
(Feel the sorrow of the moon)


ето нещичко и от мен ... добре де, знам, че не струват, не ме псувайте много
_________________
... so much to live for, so much to die for ...

[^Dark_Girl^]

Първото много ми хареса... И хич не са зле... Продължавай да пишеш...
_________________
Дали си различен, но не безразличен,
отчаян от пътя, по който вървиш,
реалист, романтик, но не и безличен,
продължаваш по него, макар да скърбиш
търсейки своята скрита мечта...

[insanity_666]

[gogo__16]

Първото е много хубаво,а й стилистически е добре.Второто не мога да го разбера/нищо че съм езикова паралелка/.
_________________

Обич моя, прегърни ме и в сърцето си носи ме.
Обич моя, запази ме твой съм до край, твоя съм до край.

[ioni]

Стихотворението на английски просто разбива отвсякъде.Супер е.Евала,направо страхотно.
_________________
If I WaNt To

I CaN TaKe YoU

[insanity_666]

[plami]

[ioni]

Ето ще го преведа за Гого поне да разбере за какво става на въпрос:

Нощта е по-студена от преди,
но няма да плача повече,
всичко за ковто живеех
сега го няма вече.

Уловена в своите мечти
(те всички бяха за теб)
Бях сляпа,толкова сляпа за това
(заради теб)

Звездите са по-тъмни от преди
Но няма да умирам повече
За теб кърви сърцето ми
Обичаш да ме нараняваш повече и повече

Не разбираш ли?
(луд ли си?)
Ще трябва да платиш цената
(не съм единствената,която да бъде обвинявана)

Чуй ме!
Изгори ме!
Излекувай ме!
Убий ме!

Хиляди пъти плачех и молех
Не можеш да се скриеш,не мога да забравя,
Моля те не лъжи,няма да се върна,
Не,не се опитвай,отвътре съм мъртва.

Погледни дълбоко в очите ми,
(виж сълзите от слънцето)
Душата ми замръзва,точно като лед
(почувствай тъгата на луната)

Ако има някои грешки,авторката да ме поправи.
_________________
If I WaNt To

I CaN TaKe YoU

[insanity_666]

няма никакви грешки - тва е основната идея, вече и с други думи може да се каже, но е абсолютно излишно да издребняваме още веднъж мерси много!
_________________
... so much to live for, so much to die for ...

[^Dark_Girl^]

Това на английски е страхотно! Поздравления...

Как искам да те прегърна,
как искам усмивката ти да върна.
Как искам отново да те зърна.
Как искам в твоите прегръдки
да се озова и бавно да се разтопя!

Как искам допира на тялото ти да усетя.
Как искам твоите устни горещи
да докосна нежно с ръка
и с целувка една да се слеем в нощта!

Как искам в твоите обятия
бавно да заспя...
Само така ще полетя във вечността.


това го писах снощи... незнам защо...
_________________
Дали си различен, но не безразличен,
отчаян от пътя, по който вървиш,
реалист, романтик, но не и безличен,
продължаваш по него, макар да скърбиш
търсейки своята скрита мечта...

[insanity_666]

много нежно, нз какво те е вдъхновило, но е прекрасно
_________________
... so much to live for, so much to die for ...

[^Dark_Girl^]

Еми дремех си в леглото и си представих един образ и така ...
_________________
Дали си различен, но не безразличен,
отчаян от пътя, по който вървиш,
реалист, романтик, но не и безличен,
продължаваш по него, макар да скърбиш
търсейки своята скрита мечта...

[VIVI]

[VIVI]

Това не е мое, но го обожавам. Такова едно меланхолично, в мой стил. Толкова ми е харесало и продължава, че съм си го копнала, а дори незнам кой е автора.

Колко болка едно сбогом може да носи...

Самотният бриз разлива тъмни вълни
последна искра в пепелника блести.
Безлунни целувки, всичко мълчи.
Няма любов... сбогуваме се аз и ти!

Красива, като капка вино,
целува устните ми някоя сълза.
Слепва ги с горчивия си мед
и вече тръгвам... за да ти простя.

Полъх от косите ти ще нося,
събран с ръцете на нощта.
Ще ми липсваш, ти, угаснала роза,
умираш до мен, за да съм сама.

Чувал ли си как вие вятър през сълзи,
как от болка земята прощално мълчи,
залинели листа прегръщат ледени рози...
Kолко болка едно сбогом може да носи...

_________________

[jkm93]