Слънцето изгря, слънцето се скри,

а под него - нищо ново.

Ние сме сега нашите мечти от някога преди.

Ние сме сега нашите мечти,

но дали сме по-щастливи...

Ние сме сега нашите мечти.

Каквото е било, то е и сега,

и каквото пак ще бъде.

Вече е било, някога преди.

За теб не знам, но аз бях сам

почти през всички тези дни.

Дали и Ти за мен не си

живял някога преди?

Колко съм раздал, колко съм отнел, времето ще заличи...

Но никой не успя в мен да промени твоите черти.

Гледам се сега, някак отстрани,

времето по мен личи.

Всичко се мени, а Ти?

За теб не знам, но аз бях сам

почти през всички тези дни.

Дали и Ти за мен не си

живял някога преди?

И никой като Теб... няма като Теб!

И аз и ти не сме тук случайно.

Няма никой като теб,

и аз не съм със Теб случайно...