Утре вечер Миро стартира първото си национално турне. Това се случва с него, след като скъса с Галя и общата им "Каризма". Концертната му разходка, посветена на дебютния му солов албум "Омиротворен", ще мине през 10 града извън столицата - Карлово, Сливен, Бургас, Несебър, Варна, родния му Добрич, Силистра, Русе, Велико Търново и Пловдив.

Спектакълът в Карлово е под купола на цирк "Балкански". Билетите са от 13 до 30 лева.

- Лесно ли губиш контрол?

- Изобщо не губя контрол. Като се ядосам, просто се овладявам рязко, но за хората край мен този момент е почти неуловим. Често повишавам тон, обаче. Давам си сметка, че когато човек говори високо, той не звучи много аргументирано, дори да е прав. Но по-добре да отпусна емоциите си, отколкото да ги задържа в себе си. Израсъл съм в семейство, в което се говори на висок тон. Ние сме като голяма италианска фамилия. Какво по-хубаво от това да изкрещиш “Обичам те”!

- Обра най-важните награди на БГ радио, обявиха те за певец № 1 на “Пайнер” и откакто стана солов артист, си непрекъснато в ушите и в устите на хората. Това ли е твоята програма максимум за соловия ти албум “Омиротворен”?

- Не знам дали наградите са фактор за успех у нас... По времето, когато записвах “Омиротворен”, непрекъснато гледах “Междузвездни войни”. Израснал съм с този филм, гледал съм го хиляди пъти. Той промени културата на цяло едно поколение. Но каква е историята на “Междузвездни войни”? Като направил “Американски графити”, Джордж Лукас отишъл в “Туенти сенчъри фокс”, развил им концепцията си за “Междузвездни войни” и му отпуснали бюджет, който не стигнал доникъде. Тогава Лукас си ипотекирал къщата, за да направи филма така, както желае.

Аз реших да заложа всичките си спестявания от времето на “Каризма” в албума “Омиротворен”. Имаше спонсори, които всекидневно ми казваха “изчакай още малко”, “изчакай още малко” и така в продължение може би на шест месеца. И престанах да разчитам на тях.

- Мислил ли си какво би станало, ако песните ти не се бяха харесали на публиката?

- Нямаше такъв вариант. Вярвам, че съм роден за успех. Навремето Слави ми каза нещо, което няма да забравя: “Трябва да знаеш кой си, за какво се бориш, как да го постигнеш и докъде е пределът на силите ти”. Малко са нещата, които ми е казал и съм си позволил да забравя - уроците на човек, който е минал отдавна по твоя път, са безценни.

- Има една песен - “Вкусът на времето”. Знаеш ли какъв е вкусът на времето днес?

- Едно китайско проклятие гласи: “Пожелавам ти да живееш в интересни времена”. Вкусът на времето е интересен. Предпочитам трудната победа, сам да съм постигнал нещо. Не обичам да ми правят подаръци, а да си ги купя сам. С “Губя контрол, когато” си доказах няколко неща. Никой не ми вярваше, че една поппесен може да се превърне в масов хит, да звучи от таверните и фолклубовете до хауспартитата, да разшири границите на популярната музика.

- На наградите на БГ радио благодари на Бог. Господ не е ли твърде далеч от шоубизнеса?

- Не е. Христос, както и 12-те апостоли, са направили най-добрия пиар в историята - на веруюто “Милост искам, а не жертва”, на ценностите, които днес наричаме християнски. Какво е едно чудо, ако то не стигне до всички?

За мен като артист е важен самият акт на създаване. Толкова се забавлявам, докато създавам музика, че като приключа със записите на една песен, аз на практика съм я изконсумирал като удоволствие. Оттам нататък удоволствието е изцяло за слушателите.

- Всяко зло ли е било за добро в твоята кариера?

- Вярвам, че лозето се нуждае и от мотика, и от молитва. Но знае ли човек, когато печели, какво изпуска? И когато губи, какво печели? Ще цитирам Библията: Онзи, който много му се дава, след това много му се иска.

Като тегля чертата, засега нещата при мен вървят възходящо. Живея по начин, който да не наранява другите около мен. Гледам от никого да не взема повече, отколкото съм дал. Старая се единственият, пред когото отговарям за действията си, да бъде Господ.

- Виждаш ли конкуренция в лицето на Галя, която също се завърна като солист на сцената?

- Не се състезавам с когото и да било.

- Не се ли състезаваш за публика?

- Не. Правя онова, което ми харесва, по начина, по който искам. И докато е така нещата ще бъдат о'кей. Започна ли да правя онова, което хората очакват от мен, тогава ще съм на дъното. Музиката не е като търговийка. Ако спра да й се радвам, ще намеря друго, с което да се занимавам.

- Как ще коментираш факта, че певците в България пеят за която и да е партия, стига да плати?

- Не мога да съдя колегите си, аз също съм пял по този начин. Друг е въпросът, че в момента пея по убеждение за ЛИДЕР. Моята симпатия не струва пари. Не можеш да си купиш приятели. Но приятелството - приятелство, сиренето - с пари. Това, че харесвам тяхната кауза, не променя факта, че един мой концерт струва пари. Не подарявам участията си.

- Какво ти допада в идеите на ЛИДЕР?

- Харесвам работещите хора, които правят нещата възможни. Припознавам се в тях, виждам нещо от себе си.

- Не се ли почувства употребен от тях?

- Употребен? Не. Аз се предложих, извинявай, има разлика.

- Как се предложи?

- Много просто, симпатизирах им.

- Имаш ли политически амбиции сега, на парламентарните избори?

- Аз не се занимавам с политика, аз симпатизирам. Имам желанието да видя все по-малко нагли политици, с нахална усмивчица на лицето, които да заявяват, че ни представляват. Това много ме дразни. Смятам, че достатъчно добре се представям и сам. Искам да видя някой от тях, който работи, който е изпълнил не обещание, а поне едно малко обещанийце. Какво да говорим за една държава, в която педофилията се смята за шега. Имаше един депутат, който беше обвинен в педофилия, но за него днес се разказват анекдоти. Значи педофилията стана виц? Ако някой пребие жена си, това не е домашно насилие, а виц! Не сме държава, а виц.

- Успяваш ли да живееш като звезда?

- Не знам какво значи това.

- Да имаш стандарта на една Лили Иванова, например.

- Не знам какъв е стандартът на Лили Иванова, знам какъв е моят. Той не се измерва с лукса, с който съм заобиколен, а с целите, които съм успял да постигна. Екипът около мен наброява 20 души, тоест аз давам работни места на 20 човека. Това е малка фирма с добър капитал.

- Кое е най-скъпото ти материално притежание?

- Тялото ми като инструмент. Не очаквайте да кажа кола. Автомобилът е парче движещо се желязо с прекрасен дизайн. Къщата е камъни, хоросан, малко дърво, изработено в мебели, и разни други джвъци. Но аз съм си най-скъпото, което притежавам. Няма да спра да инвестирам в себе си.