ГРЯХ

Угасва тихо златен залез
и жаждата стопява той в мен
Нима не чуваш времето мълчи...
Бяла сянка.
С косите ти нощта прегръщам
и пак така в нас остава тя.
Нима не чуваш времетомълчи...

Усещам вкус на грях
в тъмнината.
Към мен вървиш без страх.
О, сън мой бял,
няма грях в тишината.
Очи от звезден прах.
О, сън мой бял...

Ляга дъхава роса в тревата,
но до теб вода е само тя.
Нима не чуваш времето мълчи.
Бяла сянка.
В косите ти нощта ме връщта
и пак така в нас остава тя.
Притихнала дори и реката спи.