"…Обожавам шоколада, домашната торта с ванилов крем, сладката любов, дъха на трева, "горчивината" на колендро пред буря, нежността на момините сълзи, уханието на сено, мириса на сняг. И тъгата на есента… Харесвам коледните картички, наивната вяра в Дядо Мраз и Снежанка.

...И за това може би съм абонирана за зъболекарския стол, дебелите книги, романтиката с добър край на Андерсен и братя Грим. Родена съм през зимата и обичам топлите землисти цветове, картините на Моне и поезията на Константин Павлов.Опиват ме мастилените страници на нова книга. Там търся красотата и благородството у човека, които са останали заключени между тях, вместо сред хората. Сбъркала съм века, в който живея, но ползвам Интернет.

...Иначе винаги плача на "Малкия принц". И се смея над себе си. Не играя в живота. Бягам панически от позиране и патос. С последните щрихи театрален грим влизам в живота на "другия".

...Научих се да се преобличам бързо, отслабвам и качвам тегло бързо, меня си външността, дори цвета на очите. В името на професията развивам емоционалността си.Тя ще ми играе лоши шеги на сцената на живота, а аз ще полагам усилия да я впрягам в това да бъда добра актриса на сцената в театъра.

Свикнах с кастингите, с подлагането на изпит, със заучаването на текст за минути, с говоренето на глас, когато си сам... С отхвърлянето, с това да си усмихнат, когато ти се плаче, с многото дубли на кинолента, които в живота ги няма, с въпросите дали за мен Светът е Сцена или Сцената е целият ми Свят..."